Една от големите опасности, когато се образоваш на маркетинг теми като как да се позиционираш на пазара или как да привличаш нови клиенти, е да пропуснеш няколко важни детайла.

Няколко важни детайла, които са напълно способни да саботират всичките ти предприемачески усилия да изградиш солиден бизнес.

Например, четеш гуру-маркетолога Сет Годин и попиваш жадно тирадата му как никога не би избрал „общопрактикуващ професионалист“, ако има избор и достъп до „специалист“.

В блог пост от май 2008 година със заглавие „Специализираме във всичко“ (We specialize in Everything), Годин казва по въпроса, цитирам:

„Ако имам нужда от аниматор, ще намеря най-добрият аниматор в света. Ако имам нужда от заем, за да обезпеча филма, ще намеря най-добрия брокер да ми помогне. Ако имам нужда от оптимизация за търсачки, ще намеря най-добрия SEO специалист.

Ако изборът е ограничен, ще наема общопрактикуващ, но когато е възможно, моля свържете ме с брилянтен специалист“

Има доста логика в тези думи…

Потвърждавам го от личен опит.

Преди няколко седмици ми се прецака единия твърд диск. Той си издаваше странни звуци от бая време, но бях решил да го държа до последно.

Е, да, ама в онзи злополучен петък ми се налагаше да рестартирам компютъра на всеки 30-40 минути. Това е недопустимо за човек, който си изкарва парите с лаптопа.

Така че взех решение, че ще купувам нов.

Откъде мислите, че го взех?

Не беше от Емаг… Не беше и от Технополис, макар че обичам да се разхождам в този магазин и да купувам каквото ми хване окото.

Взех си твърд диск от Ardess…

Ardess e търговец, който специализира в компютърната техника. Предложи ми най-богат избор. Предложи ми добра цена . И като бонус – софийският магазин е на 7 минути с метрото.

Еми как да не отида там?

Та купих си каквото търсех и даже сам си го монтирах на машината. Последното е забавна история за някой друг път.

###

Ето защо смятам, че идеята за тясна специализация звучи страхотно…

Звучи страхотно, докато не стигнеш да онази част в дебелите книги или протяжните онлайн курсове, в която се говори, че любимия ти инструмент за търсене по ключови думи трябва да показва число от порядъка на 50000 до 100000 търсения месечно на специализацията ти, за да считаш нишата за добра.

Или пък, че рекламния мениджър на Facebook, трябва да ти покаже аудитория с размер от 400 или 500 хиляди човека, когато въведеш съответните данни.

Подобни мащаби са нечувани за българските реалности…

Много се съмнявам, че можем да открием 500 000 платежоспособни клиента в Facebook като цяло. От студентите до пенсионерите. От софиянците до видинчаните. От необразованите до онези с висше.

Но да кажем, че в страната има милион и 500 хиляди средна класа (което си мисля, че е преувеличено) и всички от тях ползват социалната мрежа на Зъкърбърг.

Дори тогава, ако тръгнем да ги делим по интереси от сорта на кой върти дигитална агенция, кой развива автосервиз и прочее, няма да открием числата, които ни се тиражират като добър критерий.

Едва ли ще можем да намерим и 7-8 хиляди потенциални клиенти (извън сивия сектор), които ЕВЕНТУАЛНО биха плащали справедливи цени за нашето специализирано знание и опит.

Ерго, маркетинговите съвети на гурута като Сет Годин са извлечени и валидни при съвсем различни пазарни измерения. При пазарни измерения, касаещи стотици милиони потребители в развити икономики.

Къде се вписва нашата мила България с нейните 3 милиона работещи?

За да прочетете целия материал, просто попълнете своя имейл адрес и натиснете бутона.

Ще получите имейл с линк за отключване.