Когато си говоря за „капитал“ с различни хора, понякога усещам едно неразбиране на термина…

Често дефиницията се изчерпва с законово-изискуемия „уставен капитал“ или „дружествен капитал“ при регистриране на фирма. В момента той е 2 лева при ООД, а по-старите от нас помнят, че едно време беше 5000 лева.

Понякога разбирането за капитал е „милиони левове“, „голямо богатство“ или „раздадени куфарчета“.

Но всъщност той е всичко, което ни помага да създаваме добавена стойност и да я разменяме за пари. При един фрийлансър или стартиращ предприемач това може да е:

  • Неговия лаптоп
  • Неговия дом, който често поема ролята на „офис“
  • Неговата интелектуална собственост като база данни от клиенти, софтуер, темпейти, стандартни оперативни процедури
  • Кешовата наличност, ако има такава
  • И разбира се, продукта на неговия труд, който разменя за пари

Така че митът за „могъщите капиталисти“, които са недостижими и слагат прегради пред всички останали е само наполовина верен.

Наистина има големи корпорации, които патентоват технологии, подбиват пазара, установяват монополно положение и лобират за законови ограничения, но те са само една част от пазара.

Друга част от пазара са малките и средни предприятия.

И трета част от пазара са фрийлансърите.

Общото между всички е, че борават с някакъв капитал, който им позволява да създават добавена стойност.

Естествено, че не можеш да основеш корпорация с 2 лева…

Естествено, че е добре да имаш първоначален капитал, но не малка част от хората с успешни бизнеси са тръгнали с 10,000 лв. или 20,000 лв. или 50,000 лв. Не можем съвсем да генерализираме, но „милионите“ не са минималното изискване.

Да не говорим колко успешни фрийлансъри са стартирали почти без нищо и все пак са успели да пробият.

В един свят, в който все по-голяма част и по-голяма част от икономиката ще се генерира от предоставяне на услуги, това означава на практика неограничено количество от възможности за стартиране с малко пари.

Защо?

  • Защото услугите са трудно-скалируеми, което с други думи означава, че не можеш да направиш поточна линия и да ги произвеждаш хиляди в секунда
  • Защото при услугите огромна роля играе „човешкия контакт“ и той ще е все по-важен в един свят с изобилие на ботове и изкуствени интелекти
  • Защото търсенето на услуги е на практика неограничено, а предлагането е недосатъчно, особено в икономики като българската със застаряващо население
  • Защото една добра част от услугите могат да се извършват дистанционно, което означава, че разполагаме с европейски пазар от над 450 милиона потребители плюс още стотици милиони от САЩ, Канада, Австралия и все повече – Южна Америка и Азия
  • Защото услугите са податливи на силно адаптиране спрямо нуждите на конкретни целеви клиенти, което означава безброй свободни „микро ниши“
  • Защото полето на услугите е благоприятно за иновации и креативност, което води до замяна на стари доставчици с нови доставчици
  • Защото постоянно се появяват нови и нови типове услуги. Този процес е тясно свързан с развитието на технологиите. Новите технологии създават възможност на ранните потребители да помагат срещу заплащане на по-изостаналите потребители.

А както знаем, технологиите се развиват безумно лудо, което означава, че има и безумно много нови услуги, които могат да се предлагат под формата на „Последна яка новост“

Дори ако се фокусираме само върху „работа от вкъщи на компютър“, възможностите са безброй и често могат да се сграбчат с лаптоп за 900 лева (аз с такъв започнах).

Така че, ако човек е ученолюбив, предприемчив и вече има лаптоп с интернет връзка, то няма никакви имагинерни „едри капиталисти“, които да му пречат да изкарва добри пари и да се разраства, докъдето има желанието и топките да го прави.

Напротив…

Много често „държавата“ е тази, която ще сложи спънки пред него като миминален осигурителен праг, необходимост от регистрация, плащане на авансови данъци, отчитане на ддс и т.н.

Така че изводът какъв е?

Трябва да се образоваме повече по темата за капитала и неговото управление, за да разсъждаваме правилно и да взимаме добри решения.

Но най-вече: За да сме способни да виждаме неограничените възможности, които ни заобикалят.