Нека разберем едно: Ние сме предприемачи! Ние сме бизнеси с един служител!

Ние трябва да изкарваме повече пари, отколкото изкарва един нает на трудов договор…


Може и да не е под формата на кеш. Може да е под формата на добри доходи в комбинация с по-малко работни часове.

Или пък добра средномесечна заплата в комбинация с 3-4 месеца почивка през годината.


Каквато и да е схемата…


Фрийлансърите трябва да изкарват повече!

#

Логиката е много проста:

  • Ние поемаме риск… И в замяна на рискуването, трябва да получаваме повече блага.
  • Никой не ни плаща осигуровките…
  • Никой не ни плаща болничните…
  • Никой не ни гарантира, че ще влезе нещо в банковата сметка този месец…
  • Никой няма да ни даде годишен бонус…
  • Никой няма да ни плати счетоводителя, тока, „офиса“ и другите бизнес разходи…
  • Никой няма да ни черпи с пица в петъците…


Всички тези пропуснати ползи трябва да бъдат трансформирани в кеш и други придобивки.

Но при едно УСЛОВИЕ:

Ако не сме сбъркали, когато сме поели риска!


Тогава какъв е изводът, ако печелим колко един нает служител или дори по-малко?


Това означава, че не сме успешни фрийлансъри или предприемачи. Това означава, че риска ни „бушонира“ ежемесечно и трябва да вземем мерки, та да обърнем ситуацията.


Ако поемането на риск и предприемачеството не ни носи реални ползи, тогава е по-добре да се върнем на трудов договор (поне докато измислим нова схема как да „пробием“)