Когато работя с клиенти, обичам да съм заменим…

Затова гледам да не ги „заробвам“. Не създавам условията по такъв начин, че да има „Синдром на отнемане“, ако при някаква ситуация се налага да излеза от сделката.

Те винаги имат оригиналните файлове. Винаги имат собствен хостинг. Собствен домейн. Собствен бекъп. Помагам им да намерят други специалисти. И прочее, и прочее.

Така че да мога да се изпаря по всяко време…

Та си мисля, че другите го надушват тоя mindset. И това им дава някаква увереност, че могат да разчитат на мен. Не съм някъв, който иска да е на вечен абонамент при тях и да ги таксува от сутрин до вечер за какво ли не.

###

В случая „Синдром на отнемане“ е медицински термин и означава, че организмът на лекуващия се привиква към лекарството и когато лекарството се спре внезапно, започва да изпитва силен дискомфорт плюс определени симптоми.

Терминът идва да замени един друг термин „абстиненция“, който се използва при зависими от наркотични субстанции.

Използвам „Синдром на отнемане“ като свободен превод на амерканската фраза „pain of disconnect“ (болка при прекратяваене на връзката).

В маркетинга това означава да създаваш така бизнес отношенията си, че за клиента да е изключително болезнено да ти каже „Майната ти!“ от юридичекса, техническа, финансова и емоционална гледна точка.

И хитрите бизнесмени…

Те създават тая среда така, че да не я усещаш… до момента , в който не решиш да се отклониш от правия път.

Едва в този неопределен бъдещ момент разбираш истинската природа на отношенията, в които участваш и каква е твоята роля в тях.

###

Аз съм попил много от „open source“ културата…

Човек трябва да е свободен да избира по всяко време в каква посока да се движи, какъв софтуер да изпозлва, на кой доставчик да се доверява, с кой да прави бизнес.

„Ако го обичаш, пусни го да лети на свобода“, казват философите.

Само когато 100% свободни хора избират да се връщат при теб отново и отново и отново. Само тогава можеш да си сигурен, че правиш нещата както трябва.