Не знам вие къде се намирате в живота си, така че за някои от вас вероятно няма да е НОВИНА това, което след малко ще кажа.

Аз, понеже все още се ориентирам в света на фрийлансърството и предприемачеството, останах вцепенен, когато научих за този мит.

Останах вцепенен, заради две неща:

1) Вече бях започнал да го „напипвам“ мита, но все още не можех да го вербализирам. Не можех да си го обясня, а и честно казано – не се опитвах. Не ми беше в полезрението.

Не помня кой мъдър човек го беше казал, но е много по-важно да имаш ясно дефиниран „проблем“ и да задаваш правилните въпроси, отколкото да знаеш верните отговори.

За чий ти е да знаеш „отговора“, ако той не е за въпрос, който те отвежда до желаното?

Това е малко като да искаш точните шест числа от следващия тираж на Тотото, ама да държиш в ръцете си фиш за 5/35…

Полза никаква.

Обаче мнозинството от нас сме възпитани още от най-ранна детска възраст някой друг да ни спуска въпросите наготово. И в ученическите години, и в университета…

Винаги някой друг… Винаги някакъв „авторитет“ отговаря за тежката задача да формулира какво да се пита… да се търси… да се решава.

А нашата роля е да останем завинаги „машинки за верни отговори“.

Е, да де…

Ама няма как да напреднеш, ако някой друг задава въпросите. Властта (и богатството) е в този, който ПИТА, а не в този, който ОТГОВАРЯ.

Както и да е.

Идеята ми е, че не си задавах въпроси за „мита“ и съответно нямаше как да намеря истината.

Също така…

###

2) Простичкото обяснение, на което попаднах, тотално преобърна възгледите ми за това как човек се замогва.

Доста неща ми се изясниха, след като бях способен да се фокусирам и да разсъждавам върху проблема.

И наистина има защо…

Ако не му противодействаш; Ако се водиш по мнозинството и следваш фалшивите модели на поведение, които се набиват в канчетата ни от медиите;

Ако не се превъзпиташ…

Тогава никога няма да забогатееш истински!

Защо?

Много просто: Бедните и средната класа се чувстват „богати“ , когато ХАРЧАТ пари. Когато си угаждат. Когато се глезят в мола.

А богатите хора…

Те се чувстват „богати“, когато ИЗКАРВАТ пари. Когато сключат добра сделка. Когато по сметките им ПОСТЪПВА КЕШ, а не когато ИЗЧЕЗВА КЕШ.

Вижте колко е тънък момента!

Нашите представи и дори фантазии ни диктуват, че богаташите си угаждат със скъпи коли, имоти, дрехи, бижута.

Та какво правим когато искаме да сме богати?

КУПУВАМЕ СИ ЕМОЦИИ. КУПУВАМЕ СИ ИМИДЖ.

А трябва да… ПРОДАВАМЕ ЕМОЦИИ. ДА ПРОИЗВЕЖДАМЕ, а не ДА КОНСУМИРАМЕ.

###

Звучи простичко, но това тотално променя правилата на играта.

Като казвам, че го бях „напипал“, имам предвид, че от дълго време мантрата ми винаги е била:

„Не трябва да пестиш, трябва да заработваш повече“

„Цените не са високи, просто не изкарваш достатъчно пари“

„Трябва да създаваш стойност, която да разменяш за кеш“

И т.н.

Но все ми убягваше „мита“ …

Няма как да напреднеш, ако винаги харчиш. Колкото и да изкарваш, след като похарчиш всичко, нямаш пукната пара.

Следователно трябва да си преместиш фокуса…

Трябва да намериш друг „стимул“, който да те кара да се чувстваш успешен и богат.