Онзи ден тотално ми се скапа единия хардиск на лаптопа…

На този диск имах почти 1 терабайт информация. От всичките ми проекти, по които сега работя или някога съм работил до фотошоп дизайни, платени плъгини, темплейти, книги, курсове, дневниците ми и какво ли още не.

Изгубването на всичко това би ме върнало десетилетие назад.

Не толкова от материална гледна точка, колкото откъм ценна интелектуална собственост, която ми дава чудесен летящ старт при всеки нов проект.

Така че драмата можеше да бъде голяма, но за щастие нито диска фалира внезапно, нито лаптопа отказа да работи, нито е единствения лаптоп, който имам.

Но по-важното е, че някъде преди 2 години постоянно ме гризеше мисълта какво ще стане с всичката ми информация, ако машината сдаде багажа. Тогава взех решение да си направя резервно копие на всичко в някоя от облачните услуги вместо да купувам външен хард.

Така че нямаше и почти никаква загуба на данни от фалирането на хардиска.

Но предизвикателството беше голямо!

Лаптопа ми вече не е в гаранция и освен това сервизите са претоварени, което означава че би им отнело поне няколко дена. Аз не бях готов да чакам и затова реших сам да си сменя устройството.

Егати майтапа!

Може да имам копютър от 30 години, но никога не съм бил от онези, които си ровичкат сами.

Последния път, когато монтирах нещо сам беше през далечната 2008 година, когато си ъпгрейднах видео картата на десктоп компютъра ми.

Както и да е…

С много мъки и буквално – пот от притеснение да не счупа нещо, успях да си отворя лаптопа, да махна стария диск, да сложа новия и да затворя лаптопа.

Изобщо не бях сигурен, че това нещо ще заработи отново след процедурата…

Обаче тръгна.

Сега не само имам 1 терабайт повече пространство, но и диска е от ново поколение (SSD).

Плюс един непредвиден ефект: Лаптопа стана по-тих.

Така че съм доволен!

Беше си премеждие, но се справих някак…