Преди няколко месеца в една от групите за предприемачи беше зададен въпроса “С колко пари стартирахте бизнеса си?”

Отговорите бяха интересни.

Мнозинството от членовете на групата коментираха, че са започнали със сума по-малка от 1000 лева.

Не е ли изумително?

Живеем в държава, в която можем да станем предприемачи с незначителен капитал.

Естествено, повечето посочили малки суми бяха в сферата на услугите. Когато започваш в сферата на услугите, често нямаш нужда от скъпи машини, големи помещения, служители или пък офис оборудване.

Достатъчно е да си направиш добре маркетинга и си готов да действаш.

Фрийлансърите са основно в същата сфера: писатели, адвокати, консултанти, програмисти, маркетинг специалисти, графични дизайнери, художници, занаятчии и прочее.

Така че ние също можем да плеснем с ръце и хоп – имаме си собствен микро бизнес!

Обаче…

Това би било скъпа и тежка грешка, която носи риска да превърне мечтите ни за упражняване на фрийлансинг в жив АД.

Защо, мислите, съм толкова краен?

Нека ви споделя…

Фрийлансинга има своята цена! (И в буквален, и в преносен смисъл)

В момента, в който напуснем работа, месечната ни заплата спира да постъпва в банковата ни сметка, но пък разходите ни продължават да вървят.

Да, вероятно ще плащаме по-малко за транспорт и хранене навън…

Но пък нашите електромери вкъщи ще отчитат тока, нашите водомери ще отчитат водата; нашият интернет ще трябва да е с по-висок план; и прочее; и прочее.

Всички тези разходи, които доскоро са били отговорност на работодателя ни, вече ще са наша отговорност. Това включва и плащането на осигуровки всеки месец без значение дали сме имали приходи или не. (Разходите за счетоводител също си вървят.)

Какво се случва, ако сме станали фрийлансъри импулсивно и без никаква подготовка?

Ами, тази реалност започва да ни притиска…

И съвсем скоро се появяват тревоги от сорта на:

“Ужас, вече втора седмица нямам клиент, как ще оцелея?”

Много е лесно човек да се разколебае, когато попадне в подобна ситуация. Но по-лесно от колебанието е отчаянието, което много бързо се намества във всичко, което се опитваме да правим.

И нека ви кажа едно:

Потенциалните клиенти надушват инстинктивно, че срещу тях стои отчаян човек и са по-малко склонни да му възложат проект.

Защо?

Ами поставете се на тяхно място!

Няма ли да се запитате неща като:

“Защо този човек е отчаян? Защо други клиенти не работят с него?”

“Ако беше толкова добър специалист за колкото се представя, щеше да е затрупан с работа и нямаше да ме натиска отчаяно да работим заедно. Тука има нещо гнило!”

Как да избегнем подобно нежелано развитие?

Отговорът е прост:

Като се подготвим!

Ако вече сме без работа и трябва да започнем веднага, тогава няма какво да се направи. Надявам се хората в тази ситуация поне да могат да разчитат на семейството и приятелите си, докато колелото на фрийлансинга се завърти.

Но ако имаме сигурна работа…

Тогава напускането трябва да е последната стъпка от подготовката ни, а не нейното начало.

Преди изобщо да си помислим да напуснем, трябва да сме събрали скромен капитал. Поне на няколко места съм прочел, че е добре да сме спестили сума, която би могла да покрива базовите ни разходи за 6 месеца.

Разбира се, колкото по-висока е тази сума, толкова по-добре.

Но трябва и да сме РЕАЛИСТИ!

Ако можем да спестим за 12 месеца, това би било по-добра стартова позиция.

Когато си напуснах високоплатената работа, бях спестил около 60 хиляди лева. Разбира се, моя случай е малко по-особен, понеже бях тръгнал да правя стартъп и за такова начинание дори тази сума е нищожна, та бързо отлетя.

Но ако бях тръгнал от самото начало като фрийлансър и бях смачкал разходите си тотално, щях да мога да изкарам почти 3 години без нито един клиент!

Когато имаш 36 месеца, тогава не си толкова напрегнат…

Напълно нормално е в началото да е по-бавно и трудно. Напълно нормално е проектите да са по-нископлатени. Напълно нормално е да не си докарваш пълен месечен доход.

Когато имаш първоначален капитал, липсата на клиенти не те притиска да действаш отчаяно, та можеш да си позволиш да си по-взискателен и да си отстояваш интересите, а не да поемаш всякаква бумащина от немай-къде.

В момента, в който усетих, че стартъпа ми не върви и мога да си покривам разходите само още 6 месеца, веднага се заех с фрийлансърство.

Чоплеше ме въпроса “Ами сега!”.

Но не бях изпаднал в паника. Затова съвсем трезво си съставих маркетингов план и започнах да работя за привличане на клиенти.

При мен резултатът дойде сравнително бързо…

Обаче трябва да се имат предвид множество фактори:

  • Вече имах опит като фрийлансър в “предишен живот”
  • Вече бях завършен маркетинг специалист
  • Вече имах добра ниша – уеб програмиране
  • Направих си бързо уебсайт и портфолио

Така че в никакъв случай не искам да твърдя, че началото е лесно…

И точно затова създавам този материал!

Завъртането на собствен бизнес е достатъчно трудно начинание, за да си позволяваме да подхождаме лековато към него.

Ако проявим търпение…

Ако положим усилия да се подготвим…

Ако се образоваме как се печелят клиенти…

Тогава влизаме в “надпреварата” с много по-добри шансове не само да се задържим дълго в нея, но и да получим точно това, което очакваме.

А именно:

Свободата да организираме сами времето си. Незаменимото усещане, когато сам си си шеф. По-сигурният доход от заплатата, понеже идва от множество клиенти, а не от един единствен работодател.

И разбира се – неограничените възможности!

Известния автор Джим Рон казва “Печалбата е по-сладка от заплатата.”

Защо?

Защото никой не ти казва колко трябва да печелиш. Ако си способен да печелиш 3000 лева на месец, ще печелиш 3000 лева. Ако си способен да печелиш 10000 лева, ще печелиш 10000 лева. Всичко си зависи от теб самия и усилията, които си готов да положиш.

Искаш да работиш 60 часа на седмица и да имаш топ доходи?

Ок.

Искаш да работиш като мен по 20-30 часа на седмица за по-малко пари, но пък да имаш времето за други неща?

Щом те устройва!

Никой няма право да ти държи сметка, щом покриваш разходите и задълженията си към семейството.

Какво по-хубаво от това?