Въпреки че икономическите специалности са едни от най-преподаваните в българските университети, аз съм останал с впечатлението, че средния българин и дори самите дипломирани икономисти изпитват трудности да направят връзката между теоретичните постановки от учебниците и реалните условия на пазара.

Говорил съм си с не малко хора на икономически теми и при един такъв разговор оставаш с впечатлението, че всичко им е ясно.

Когато им погледнеш реалната ситуация обаче…

Често най-икономически грамотните по критериите на българското висше образование изпитват най-големи перипетии да извлекат реална полза от нещата, за които така уверено говорят.

Даже го има ето това меме за Петър и Марин…

Петър, който е бакалавър по Икономика има няколко кредита, не може да си намери работа и смята, че онези без “Вишу” са глупави. А пък Марин, който е със средно образование и няколко години чиракуване, няма заеми, изкарва висока заплата и … В момента спира тока на Петър, заради неплатени сметки.

Това е колкото забавно, толкова и тъжно…

Но не го записвам този подкаст, за да нищим плачевното състояние на българската образователна система.

Записвам го, за да открием:

Kак да бъдем като Марин, а не като Петър

Независимо от това дали имаме висше образование или не.

Всъщност, често не ни трябва нищо повече от това да разбираме практическите измерения на един или два принципа, за да се справяме повече от успешно на пазара.

Основният от тези принципи е Законът за търсенето и предлагането.

Той е едно от първите неща, които се учат в специалностите по Микроикономика и Макроикономика. Това съвсем не е случайно. В крайна сметка именно той води до раждането и съществуването на пазарите, търговията, икономическата инициатива.

С негова помощ можем да анализираме връзката между предлагането на една стока или услуга, нейното търсене и цената, на която се сключват сделките.

Разбирайки това, ние можем по-лесно да продаваме услугите си като го правим със задоволителни маржини, които ни осигуряват печалба.

Но какво точно казва Закона за търсенето и предлагането?

Законът разкрива как се формират цените на стоките и услугите в резултат на връзката между тяхното търсене и предлагане. Ако твърде много хора предлагат някаква услуга и в същото време няма толкова заинтересувани, които да плащат за нея, тогава цената започва да спада.

Какъв е резултатът?

Някои от доставчиците на услугата фалират или се отказват. Ако търсенето изобщо изчезне, тогава цената на услугата е КРЪГЛА НУЛА.

Никой няма интерес да продава безплатно нещо, което никой не иска, съответно изчезва и цялото предлагане, което е съществувало.

Пример за това са някои от професиите на 19 век. Знаете ли, че преди да се измислят часовниците с аларма, хората в Англия са плащали на така наречените „Knocker Upper“ (Високопочукващите).

По това време се случва Първата индустриална революция. Започват да се отварят много заводи покрай градовете, които изсмукват селското население и го превръщат в работническа класа.

Съответно всичките тези нови работници е трябвало да следват някакъв ежедневен график на работа

Часовници с аларми все още не са измислени и така се появява професията на Високопочукващите. Те са били ранобудни пилета с дълги прътове, които са обикаляли градските улици и са събуждали хората, като почукват по прозорците.

Освен аларми, по това време все още няма и надеждни асансьори, така че повечето къщи и сгради не са се строели по-високи от няколко етажа.

До края на 40-те и 50-те години на 20 век, професията на Високопочукващите изчезва почти напълно. Защо? Появяват се часовниците с аларма, събуждането по телефона и започват да се строят доста високи сгради.

Съответно търсенето изчезва напълно, а с него изчезва напълно и предлагането.

Разбира се, законът за търсенето и предлагането казва и обратното: Ако търсенето на някаква стока или услуга сериозно надхвърля възможностите на доставчиците да я предлагат, тогава нейната цена започва да расте. И тя расте, докато клиента може да си я позволя и вярва, че тя си заслужава.

Но расте и докато не навлязат твърде много нови играчи, привлечени от високите печалби.

Какво ни говори всичко това?

Това ни говори за един КЛЮЧОВ МОМЕНТ, който избягва на толкова много фрийлансъри и стартиращи предприемачи.

Предлагането на стоки и услуги не създава търсене.

Фактът, че фрийлансърът предлага някакви услуги не може да му помогне по никакъв начин, ако няма други хора, които търсят доставчици като него.

Дори фрийлансърът да е сертифициран специалист от световно ниво, ако няма локален пазар, то той няма да се справя добре.

И никакви обективни реалности от сорта на „Гладен съм!“ или „Ще остана на улицата, ако не си платя наема!“ не могат да повлияят на обстоятелството, че другите не се нуждаят от услугите му. Дори да спечели някакви поръчки по тази линия, те ще са въпрос на милостиня, а не на бизнес.

Ето защо е ключово да разберем, че водещият фактор е ТЪРСЕНЕТО.

Търсенето създава и поддържа нивата на предлагане. Затова, ако искаме да сме успешни в бизнеса, тогава трябва да намерим начин как да впрегнем тази фундаментална закономерност.

Как да впрегнем суровата мощ на този закон

Впрягаме я в две стъпки:

Първо, необходимо е да открием ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВАЩО търсене, което можем да удовлетворим с нашите знания и умения.

Създаването на търсене от нулата е гигантско усилие, с което често не могат да се справят дори мултинационалните корпорации. Не една или две от тях са се проваляли грандиозно в опитите си да го направят.

Един от пресните примери е Метавселената на Зъкърбърг…

Той и компанията му Мета инвестираха стотици милиони за PR кампании и разработчици. Даже плановете им по едно време бяха да наемат 10,000 програмиста в Европа, които да се занимават ексклузивно само със създаването и поддръжката на Метавселената.

Е, не се получи…

Виртуалната среда не се превърна в тренда, в който беше замислена.

От друга страна, ChatGPT и изкуствените интелекти направо избухнаха като тема в ежедневието ни. И тук са намесени огромни бюджети за маркетинг, но все пак тренда се роди.

Защо?

Защото създаването и използването на изкуствен интелект бълбука в обществата ни от поне десетилетие. То беше доскоро тежко конкурентно предимство само за големите корпорации.

А всички други бяхме лишени от достъп до подобни технологии.

Когато ChatGPT се появи на пазара, лъсна острия глад на бизнеса за софтуер, който му помага да е по продуктивен и да смъква разходите си.

За тези неща винаги има търсене! Винаги има пазар.

Така че от една страна, трябва да открием ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУВАЩО търсене и да измислим как да го задоволим със знанията и уменията, които вече притежаваме.

И второ, трябва да създадем търсене за конкретно нашите услуги.

Или по-скоро не да го създадем това търсене, а да го насочим в нашата посока.

Как се случва подобно нещо?

Случва се с помощта на дигитален маркетинг и PR. Случва се като генерираме посещения на сайта си с помощта на реклама, SEO, блогване. Случва се и като отидем там, където знаем, че се навъртат клиенти.

Демек платформи за обяви като Upwork или пък оборотни фейсбук групи за фрийлансъри.

Можем да намерим специфичното търсене и сред приятелските си кръгове. Това е един от най-лесните начини да спечелим първите си проекти.

Правим един списък, в който включваме:

  • Роднини
  • Приятели
  • Познати
  • Бивши колеги
  • Контакти в социалните мрежи
  • Съседи

Правим един списък с всичките тези хора и при всеки удобен случай намесваме темата за новото ни начинание. Дори можем да се обадим или да драснем един имейл на някои от тях, ако имаме по-топли отношения.

Често се случва дори те да нямат нужда от услугите ни, да се сетят за някой от техния приятелски кръг и да ни препоръчат.

Но тук има и един капан…

Една от грешките, които допускат някои начинаещи фрийлансъри е да разчитат единствено на този метод.

Той може да ни донесе първите проекти, но в един момент има опасност просто да спре да работи, понеже сме го изчерпали, а бизнеса ни няма сили да издържи, докато „изворчето“ се презареди.

Така начинаещите се оказват в трудна, почти неразрешима ситуация само една или две години, след като са започнали и на всичкото отгоре е изглеждало, че се справят добре.

Ето защо е важно да използваме и по-рано споменатия дигитален маркетинг. Ако успеем да го накараме да работи за нас, тогава си осигуряваме един на практика неизчерпаем източник на нови проекти.

Така че това са двете стъпки, с които да впрегнем суровата мощ на Закона за търсенето и предлагането:

Стъпка 1: Намираме вече съществуващо търсене на стоки и услуги
Стъпка 2: Отбиваме в нашата посока част от него с помощта на лични контакти и дигитален маркетинг.

Благодаря ви за отделеното време! Финал.