Не се ли предполага, че трябва да правим точно обратното?

Общото разбиране е, че трябва да поемаме всеки проект, който достигне до нас, за да се радваме на проспериращ фрийлансърски бизнес.

„Колкото повече, толкова по-добре!“ – е мантрата на доста фрийлансъри.

И какъв е резултата?

Работят като магарета до тъмни доби. Стресирани са. Изтощени са. А насреща не получават това, за което всъщност си дават толкова зор.

Ако си мислите като мен, че има нещо сбъркано в цялата работа, то в следващите няколко параграфи ще разберете, че вероятно има защо да поставяме под въпрос „традиционните разбирания“ какво означава да имаш собствен малък бизнес.

Обратно на логиката, ако искаме да просперираме, трябва да подбираме върху какво работим.

Защо да подбираме върху какво работим?

Истината е, че не всички проекти са създадени еднакви. Някои от тях ни зареждат с енергия и ни отварят повече възможности, а други ни развалят удоволствието от професията и дори може да се каже, че ни губят времето.

А то, времето, е ограничен ресурс…

Като фрийлансъри, предоставящи професионални услуги, ние имаме само по 7 или 8 работни часа на ден. И както много от нас разбират по трудния начин, не всички от тези часове са платени.

Например, никой не ни плаща комуникацията с потенциални клиенти…

Никой не ни плаща скролването в Facebook групи или пък писането на блог постове.

Така че какво излиза накрая?

Ние трябва да постигаме поне същите доходи като наетите на трудов договор, но за по-кратък работен ден.

Затова времето ни е изключително ценен ресурс, който трябва да бъде инвестиран по най-доходоносния начин.

Какво означава „по най-доходоносния начин“?

Означава две неща:

  1. Да прекарваме възможно най-малка част от ежедневието си в неплатен труд като търсене на нови клиенти, комуникация, срещи и тем подобни.
  2. Да работим предимно по най-добре платените проекти, които сме способни да реализираме.

„Е, да де… Ама нали твърдиш, че трябва постоянно да се маркетираме, за да не преживяваме сухи периоди, в които страдат финансите ни? Как това се съчетава с точка 1?“

Вижте!

Едното не противоречи на другото…

Трябва постоянно да полагаме усилия да привличаме добре платени проекти. Това нито е лесно, нито се случва бързо. (Или пък в момента, когато имаме нужда от още работа).

Но има интелигентни начини, по които да го правим, без това да ни отнема твърде много от времето. Тепърва ще говорим за тези интелигентни начини в имейл бюлетина ми, така че записването за него е отличен ход.

Добрите проекти имат прекрасната черта да открехват вратата за допълнително сътрудничество с клиента.

И какъв е ефекта, ако си сътрудничим дългосрочно?

Няма нужда да правим чак толкова много маркетинг.

Вижте какъв хлъзгав „параграф 22“ е…

Когато работим дългосрочно с шепа клиенти, ние минимизираме разходите си за печелене на проекти и МАКСИМИЗИРАМЕ оползотворяването на работните ни часове.

Така ефекта е двоен… И често мултиплициращ се….

След като уточнихме това, нека ви попитам кофти въпроса:

Какво се случва, ако сме наблъскали графика си с гадни проектчета?

Нов парадокс.

Или трябва да отказваме допълнителното работа. Или трябва някак си да я „сместим“.

Само че това е доста рисков момент…

Тъй като не можем да се концентрираме добре върху отличната възможност, има опасност да не се справим толкова добре. А ако не се справяме добре, тогава по-рядко ще имаме късмета да работим по яки неща.

Така се вкарваме в капан да ни търсят само за „бързи“, „евтини“ проекти, които по-скоро ни губят времето, вместо да ни помагат да напредваме в бизнеса и да се наслаждаваме на живота.

Ето защо трябва да ОТКАЗВАМЕ кофти проекти без да ни мигне окото

Ако не можем винаги да го правим, то поне трябва да се стремим да не сме „плътно ангажирани“, за да имаме все пак няколко свободни слота в графика си.

Идеята е да заменим постепенно работата по кофти неща с такава по добре платени неща, като крайната цел е да се озовем в позиция, в която можем да кажем „НЕ“ на всичко, което не ни кефи.

Заемането на такава позиция изисква време и труд, но напълно си заслужава.

Не случайно започнах с това, че темата е „обратна на логиката“…

Стилът на работа, който следва логиката, е „естествен“ и „лесен“. Просто запретваш ръкави и никога не отказваш още задачки. (Докато не се озовеш с 10-часови работни дни и проекти, които те изнервят или отегчават)

Но както разбрахме от последните няколко параграфа, в отказването на проекти също има доста логика и тя дори звучи по-примамливо. Само че… не е първото нещо, което ни хрумва.

План за действие

  • Задача 1: Дефинирайте и направете списък на проектите, за които биха ви плащали най-добре.
  • Задача 2: Дефинирайте и направете списък на проектите, за които ще се радвате, ако никога повече не ви занимават с тях.
  • Задача 3: Освободете някакъв буфер в графика си, така че винаги да сте способни да поемете качествен проект и да свършите отлична работа.
  • Задача 4: Постепенно подменете всички проекти от Задача 2 с такива от Задача 1
  • Задача 5: Образовайте се допълнително как се привличат типът проекти от Задача 1

Добре, обсъдихме го въпроса защо да отказваме някои проекти, които достигат до нас с идеята да сме по-успешни и удовлетворени от работата. Освен това имаме и план за действие.

Благодаря ви за отделеното време! Финал.