Една от големите опасности, когато се образоваш на маркетинг теми като как да се позиционираш на пазара или как да привличаш нови клиенти, е да пропуснеш няколко важни детайла.

Няколко важни детайла, които са напълно способни да саботират всичките ти предприемачески усилия да изградиш солиден бизнес.

Например, четеш гуру-маркетолога Сет Годин и попиваш жадно тирадата му как никога не би избрал „общопрактикуващ професионалист“, ако има избор и достъп до „специалист“.

В блог пост от май 2008 година със заглавие „Специализираме във всичко“ (We specialize in Everything), Годин казва по въпроса, цитирам:

„Ако имам нужда от аниматор, ще намеря най-добрият аниматор в света. Ако имам нужда от заем, за да обезпеча филма, ще намеря най-добрия брокер да ми помогне. Ако имам нужда от оптимизация за търсачки, ще намеря най-добрия SEO специалист.

Ако изборът е ограничен, ще наема общопрактикуващ, но когато е възможно, моля свържете ме с брилянтен специалист“

Има доста логика в тези думи…

Потвърждавам го от личен опит.

Преди няколко седмици ми се прецака единия твърд диск. Той си издаваше странни звуци от бая време, но бях решил да го държа до последно.

Е, да, ама в онзи злополучен петък ми се налагаше да рестартирам компютъра на всеки 30-40 минути. Това е недопустимо за човек, който си изкарва парите с лаптопа.

Така че взех решение, че ще купувам нов.

Откъде мислите, че го взех?

Не беше от Емаг… Не беше и от Технополис, макар че обичам да се разхождам в този магазин и да купувам каквото ми хване окото.

Взех си твърд диск от Ardess…

Ardess e търговец, който специализира в компютърната техника. Предложи ми най-богат избор. Предложи ми добра цена . И като бонус – софийският магазин е на 7 минути с метрото.

Еми как да не отида там?

Та купих си каквото търсех и даже сам си го монтирах на машината. Последното е забавна история за някой друг път.

###

Ето защо смятам, че идеята за тясна специализация звучи страхотно…

Звучи страхотно, докато не стигнеш да онази част в дебелите книги или протяжните онлайн курсове, в която се говори, че любимия ти инструмент за търсене по ключови думи трябва да показва число от порядъка на 50000 до 100000 търсения месечно на специализацията ти, за да считаш нишата за добра.

Или пък, че рекламния мениджър на Facebook, трябва да ти покаже аудитория с размер от 400 или 500 хиляди човека, когато въведеш съответните данни.

Подобни мащаби са нечувани за българските реалности…

Много се съмнявам, че можем да открием 500 000 платежоспособни клиента в Facebook като цяло. От студентите до пенсионерите. От софиянците до видинчаните. От необразованите до онези с висше.

Но да кажем, че в страната има милион и 500 хиляди средна класа (което си мисля, че е преувеличено) и всички от тях ползват социалната мрежа на Зъкърбърг.

Дори тогава, ако тръгнем да ги делим по интереси от сорта на кой върти дигитална агенция, кой развива автосервиз и прочее, няма да открием числата, които ни се тиражират като добър критерий.

Едва ли ще можем да намерим и 7-8 хиляди потенциални клиенти (извън сивия сектор), които ЕВЕНТУАЛНО биха плащали справедливи цени за нашето специализирано знание и опит.

Ерго, маркетинговите съвети на гурута като Сет Годин са извлечени и валидни при съвсем различни пазарни измерения. При пазарни измерения, касаещи стотици милиони потребители в развити икономики.

Къде се вписва нашата мила България с нейните 3 милиона работещи?

В тази ситуация е съвсем естествено да изпитваме затрудения да създадем солиден бизнес от нулата. И като фрийлансъри, и като предприемачи, ние се сблъскваме ежедневно с нещо, което наричам „оскъдица“.

👉 Оскъдно разбиране какво точно предлагаме…

👉 Оскъдно търсене на услугите ни…

👉 Оскъдно заплащане…

Все хубавийки, придружени от изобилна нелоялна конкуренция.

Така стигаме до болезнения въпрос: „Е как тогава да адаптираме чудните маркетинг и бизнес съвети за българските си условия?“

Ако годината беше 1998-а, бих казал, че това на практика е невъзможно при положение, че не разполагаме с голям капитал и стабилни връзки.

Но понеже годината е 2023-а и скоро ще посрещнем 2024, мога да кажа, че имаме късмета да живеем в чудно време, изпълнено с неограничени възможности.

Вместо да адаптираме принципите, стратегиите и тактиките за изграждане на солиден бизнес към нашите собствени условия, можем да направим друго…

Можем ние да се адаптираме към условията на пазар от над 450 милиона човека само в Европейския съюз. Като включим населението на САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, тогава се оказва, че имаме достъп до пазар от над 1 милиард.

Англоговорящи.

Нека включим и страни като Япония, Южна Корея и други азиатски държави – числото набъбва още.

Ако включим и все по-развиващите се държави от Южна Америка, тогава се оказва, че имаме достъп до половината планета и то без да напускаме пределите на родината си. Без да напускаме офиса си. Без да напускаме дори дома си.

Можем да търгуваме свободно с всички тези милиарди хора и да имаме неограничен поток от чудесни проекти, които карат сърцето ни да пее, а банковата ни сметка да расте по-бързо.

Но преди да продължа, нека направя малко уточнение:

Тук не става дума да се откажем от българския пазар и да го лишим от поредния добър специалист. Специалист, който физически може и да е на територията на страната, но така или иначе умът му е изтекъл навън.

Тук става дума за това, че ако се намираме в труден период, в който не попадаме на добри проекти, то можем да се огледаме за възможности извън България, вместо да правим компромис със себе си и да поемаме работа, която ни скапва удоволствието от професията или бизнеса.

Има разлика между двете, нали?

Според мен, най-прекият път до солиден бизнес през 2024 е ако се адаптираме към тези повече от благоприятни условия и започнем да работим международно.

Но защо казвам солиден?

Казвам го, понеже:

👉Когато работиш международно, имаш на практика неограничено търсене на своите продукти и услуги, ако се възползваш правилно от локалните реалности: по-ниски цени, по-ниски заплати, по-ниски разходи. Всичко това ти позволява да се конкурираш по-успешно с бизнесите от развитите държави.

👉Когато работиш международно, не си зависим изцяло от българската икономика или дори от европейската такава. Ако един малък пазар влезе в рецесия, можеш бързо да се преориентираш към пазара, който все още не е или няма да бъде в рецесия.

👉Когато работиш международно, не си толкова зависим от настроението на местните политици, чиновници и всякакви дерибеи. Световният пазар е толкова необятен, че няма единична институция, която да го контролира и да бие спирачки на този или онзи. Ако си честен и не се забъркваш в съмнителни схеми, би трябвало всичко да е наред.

В тази връзка…

Ако сте фрийлансъри или стартиращи предприемачи като мен и подобни дискусии ви интересуват, тогава ще ви предложа да се запишете за имейл бюлетина ми.

Тепърва смятам да повдигам всякакви такива теми, около които изграждам софтуер.

Но дори и да не ползвате софтуера ми, когато пусна, смятам, че има доста стойност в самите дискусии, които ще водим за създаването, развиването и разрастването на фрийланс и всякакъв друг бизнес.

Така че ще се радвам да сте в имейл листата ми…

Нека обобщя за финал:

👉 Често бизнес и маркетинг съветите не са приложими в български условия, понеже целият ни пазар, с който разполагаме, има размерите на някои „ниши“ в Америка и Европа.

👉Вместо да адаптираме тези съвети за българските условия, по-добрата стратегия е ние да се адаптираме към тях като започнем да предлагаме продуктите и услугите си международно.

👉Международната търговия носи редица предимства като неограничено търсене, ако се възползваме правилно от конкурентните си предимства; защита от неблагоприятни икономически условия на локалния пазар и други такива.

👉Всичко това не означава да се откажем от българския пазар, а да го инкорпорираме в световния. Би било глупост да откажем добър проект, само защото е с малко по-малък бюджет и за локална ниша. Удоволствието от работата си остава същото.

Благодаря ви за отделеното време. Финал.