Нека ви кажа една бърза история:
Когато се върнах към програмирането преди 5-6 години, започнах работа в най-добрата фирма, която може да намери един PHP програмист.
Как стана така нямам никаква идея, но се чувствах сякаш съм ударил шестицата от Тотото…
Работата беше предизвикателство за мен и затова положих огромни усилия, за да се задържа там 2 години. „Усещането за успех“ ме държеше в кондиция и вечно готов за приключения.
Обаче, с утвърждаване в професията се случи нещо неочаквано:
Понеже програмирането се превърна в някакъв център на живота ми, започнах да се интересувам как се развива бранша, какви други езици за програмиране се използват и т.н.
Така попаднах на информация, че програмирането с PHP е с намаляваща популярност, a програмирането с JavaScript и Python е върхът на сладоледа тези дни.
И познайте какво се случи…
Изведнъж усещането ми за успех се изпари. Вместо да се чувствам „преуспял PHP програмист“, започнах да се чувствам „начинаещ React.js програмист“, понеже вече бях взел решението да се преквалифицирам.
Предизвикателствата в работата почнаха да ми дотягат… Започнах да мисля само кога ще свърши работния ден, за да се хвана с „моите си неща“.
И не след дълго си тръгнах…
###
Затова съм твърдо убеден, че удовлетворението, ентусиазма и дори УСПЕХА не се дължат на целите, които постигаме насред този свят, а са по-скоро резултат от умствена настройка.
Някакво състояние на духа…
„Пътешествие от 1000 километра започва с една крачка“, казва Лао Дзъ и аз твърдя, че докато се поддръжаме в това състояние на духа, което ни е подтикнало да направим първата крачка, то ние можем да се считаме за вече успели.
Да, някои са извървели 945 крачки, други – 75543, но докато си на същия път, можеш да се считаш за успял дори ако си извървял само 21 крачки.
Естествено, ако го направиш на въпрос…
Ще се появат разни хейтъри с вметките:
„Кой си ти да говориш за успех!?“
Те атакуват именно твоето състояние на духа. Те се опитват да играят някакви психо игрички с теб, така че да започнеш да се съмняваш в себе си поне толкова, колкото те се съмняват в себе си.
Но най-добрата стратегия е да ги игнорираш. Няма смисъл да слушаш и да се впечатляваш от хора, които имат зли намерения спрямо теб.
Поддържай си духа! Наслаждавай се на главозамайването по пътя…
Това е наградата за смелостта да бъдеш „пътешественик“.
Нека напредваме заедно,
Саше Вучков
Фрийлансър (програмист)
PS. Ако имате цели свързани с фрийлансърството, тогава обезателно се запишете за бюлетина ми на този линк:
Споделям яко информация по темата…
