Нека разберем едно: Ние сме предприемачи! Ние сме бизнеси с един служител!
Ние трябва да изкарваме повече пари, отколкото изкарва един нает на трудов договор…
Може и да не е под формата на кеш. Може да е под формата на добри доходи в комбинация с по-малко работни часове.
Или пък добра средномесечна заплата в комбинация с 3-4 месеца почивка през годината.
Каквато и да е схемата…
Фрийлансърите трябва да изкарват повече!
#
Логиката е много проста:
- Ние поемаме риск… И в замяна на рискуването, трябва да получаваме повече блага.
- Никой не ни плаща осигуровките…
- Никой не ни плаща болничните…
- Никой не ни гарантира, че ще влезе нещо в банковата сметка този месец…
- Никой няма да ни даде годишен бонус…
- Никой няма да ни плати счетоводителя, тока, „офиса“ и другите бизнес разходи…
- Никой няма да ни черпи с пица в петъците…
Всички тези пропуснати ползи трябва да бъдат трансформирани в кеш и други придобивки.
Но при едно УСЛОВИЕ:
Ако не сме сбъркали, когато сме поели риска!
Тогава какъв е изводът, ако печелим колко един нает служител или дори по-малко?
Това означава, че не сме успешни фрийлансъри или предприемачи. Това означава, че риска ни „бушонира“ ежемесечно и трябва да вземем мерки, та да обърнем ситуацията.
Ако поемането на риск и предприемачеството не ни носи реални ползи, тогава е по-добре да се върнем на трудов договор (поне докато измислим нова схема как да „пробием“)
