Не знам вие къде се намирате в живота си, така че за някои от вас вероятно няма да е НОВИНА това, което след малко ще кажа.
Аз, понеже все още се ориентирам в света на фрийлансърството и предприемачеството, останах вцепенен, когато научих за този мит.
Останах вцепенен, заради две неща:
1) Вече бях започнал да го „напипвам“ мита, но все още не можех да го вербализирам. Не можех да си го обясня, а и честно казано – не се опитвах. Не ми беше в полезрението.
Не помня кой мъдър човек го беше казал, но е много по-важно да имаш ясно дефиниран „проблем“ и да задаваш правилните въпроси, отколкото да знаеш верните отговори.
За чий ти е да знаеш „отговора“, ако той не е за въпрос, който те отвежда до желаното?
Това е малко като да искаш точните шест числа от следващия тираж на Тотото, ама да държиш в ръцете си фиш за 5/35…
Полза никаква.
Обаче мнозинството от нас сме възпитани още от най-ранна детска възраст някой друг да ни спуска въпросите наготово. И в ученическите години, и в университета…
Винаги някой друг… Винаги някакъв „авторитет“ отговаря за тежката задача да формулира какво да се пита… да се търси… да се решава.
А нашата роля е да останем завинаги „машинки за верни отговори“.
Е, да де…
Ама няма как да напреднеш, ако някой друг задава въпросите. Властта (и богатството) е в този, който ПИТА, а не в този, който ОТГОВАРЯ.
Както и да е.
Идеята ми е, че не си задавах въпроси за „мита“ и съответно нямаше как да намеря истината.
Също така…
###
2) Простичкото обяснение, на което попаднах, тотално преобърна възгледите ми за това как човек се замогва.
Доста неща ми се изясниха, след като бях способен да се фокусирам и да разсъждавам върху проблема.
И наистина има защо…
Ако не му противодействаш; Ако се водиш по мнозинството и следваш фалшивите модели на поведение, които се набиват в канчетата ни от медиите;
Ако не се превъзпиташ…
Тогава никога няма да забогатееш истински!
Защо?
Много просто: Бедните и средната класа се чувстват „богати“ , когато ХАРЧАТ пари. Когато си угаждат. Когато се глезят в мола.
А богатите хора…
Те се чувстват „богати“, когато ИЗКАРВАТ пари. Когато сключат добра сделка. Когато по сметките им ПОСТЪПВА КЕШ, а не когато ИЗЧЕЗВА КЕШ.
Вижте колко е тънък момента!
Нашите представи и дори фантазии ни диктуват, че богаташите си угаждат със скъпи коли, имоти, дрехи, бижута.
Та какво правим когато искаме да сме богати?
КУПУВАМЕ СИ ЕМОЦИИ. КУПУВАМЕ СИ ИМИДЖ.
А трябва да… ПРОДАВАМЕ ЕМОЦИИ. ДА ПРОИЗВЕЖДАМЕ, а не ДА КОНСУМИРАМЕ.
###
Звучи простичко, но това тотално променя правилата на играта.
Като казвам, че го бях „напипал“, имам предвид, че от дълго време мантрата ми винаги е била:
„Не трябва да пестиш, трябва да заработваш повече“
„Цените не са високи, просто не изкарваш достатъчно пари“
„Трябва да създаваш стойност, която да разменяш за кеш“
И т.н.
Но все ми убягваше „мита“ …
Няма как да напреднеш, ако винаги харчиш. Колкото и да изкарваш, след като похарчиш всичко, нямаш пукната пара.
Следователно трябва да си преместиш фокуса…
Трябва да намериш друг „стимул“, който да те кара да се чувстваш успешен и богат.
