You are currently viewing Един парадокс в бизнеса, заради който да щракаш доволен с пръсти накрая (Обещавам ти!)

Един парадокс в бизнеса, заради който да щракаш доволен с пръсти накрая (Обещавам ти!)

Днеска е светъл ден за световната икономическа общност…

Защо?

Защото току-що си вдигнах ставката от $32 на час на $39 на час.

Премълчаната информация в тази пошла реклама е, че това не означава абсолютно нищо. Понеже се чувствам игрив днес, съвсем спокойно мога да вдигна ставката и на $94.

Кеш обаче няма да постъпи, понеже нямам свободни слотове да поемам нови клиенти. Имам два яки проекта и поне няколко месеца не ме търсете.

###

Това е трагедията, която сполетява всички малки бизнеси, предлагащи услуги.

Но аз нямам право да се оплаквам…

(Погрижил съм се за това!)

Някои затъват и в далеч по-дълбоки блата, понеже са се набълбукали с евтини проекти на макс, заради които пропускат добрите възможности.

Ако поемаш всяка задачка, която ти подхвърлят и графика ти е запълнен на 105%, тогава просто няма как да се възползваш, ако ти попадне нещо наистина сносно.

Разбирате ли какъв е парадокса?

Цивилните си мислят нещо от сорта: “Е нека го взема този проект, въпреки че e с малък бюджет, щото нали… по-добре е отколкото без хич”

###

Е да, де….

Ама така къде му се вижда края?

Например, в моя случай:

Ако съм готов да поема нещо за $30 на час, тогава какво би ме спряло да работя и за $25, и за $20, и за $15?

Накрая се оказвам в капана да си тровя нервите с неща, които мразя и то срещу “минимална заплата”.

Не съм напуснал корпоративния свят, за да събирам огризки! (с извинение)

Обаче е пълно с Цивилни с голям потенциал, които имат един основен проблем:

“Менталност на недостиг”

###

Тук говорим, от една страна, за психологическа настройка.

Те не понасят мисълта за несигурното бъдеще. Те живеят в свят, изпълнен с лишения, недостиг и борба за кокала. Та всичко трябва да бъде оползотворено до дупка.

Това е като да си сготвиш втора манджа с останалото печено пиле от онзи ден.

НИКАКВА храна не трябва да се хвърля… срамота е…

Но я има и онази съвсем практична страна, при която те си движат бизнеса без ясен план и стратегии, така клиентите идват и си отиват на случаен принцип.

По неведомите пътища…

Аз имам най-малко 21 стратегии и тактики, които мога да активирам по всяко време, ако имам нужда от нов проект. Освен това съм около 100% сигурен, че те работят според очакванията ми.

Затова все по-рядко чувствам страх в тази посока.

###

Обаче, кое е водещото?

Психологията или практиката?

Ако имах “съзнание за недостиг”, дали щях да търся 21 стратегии или щях да се задоволя с 1, която даже не работи много, много. (Естествено, че не работи… ама като вкараш 21 почти неработещи, накрая се случва магия.)

Както виждате, аз съм убеден фен на теорията, че първо трябва си “изправиш ума”, за да можеш и да “изправиш света” около теб.

Но стига толкова набиване на канчета…

Нека напредваме заедно,

Саше Вучков
Фрийлансър (програмист)

PS. Ако имате цели свързани с фрийлансърството, тогава обезателно се запишете за бюлетина ми на този линк:

https://experts.pub

Споделям яко информация по темата…

Саше Вучков

Опитен фрийлансър с богато портфолио, който споделя опита си на българския и международния пазар. Код. Автоматизация. Изкуствен Интелект. Плюс изпитани маркетинг и бизнес системи за разрастване на вашия бизнес или фрийланс кариера.