You are currently viewing Най-лесно е да игнорираш бъдещето, но има и по-добра алтернатива

Най-лесно е да игнорираш бъдещето, но има и по-добра алтернатива

То е неизвестно… страшно… и отвъд твоя контрол. Отвъд подарения ти момент тук и сега.

Кой знае дали изобщо ще го доживееш това бъдеще?

Така че защо да го мислиш…

Примерно, преди година и нещо, някакъв арогантен доктор си позволи с лека ръка да прогнозира, че ще съм си отишъл още на 40 години.

Каза ми го право в очите. Без да стъпва на базата на някакви изследвания.

На реакцията ми „Ми всеки си отива рано или късно“, той отговори с „При теб ще е рано. Много рано.“.

Явно се оптиваше да ме шокира, поради някаква причина. Явно обича да тормози пациентите си.

Без да знае, че аз този шок отдавна съм го минал. Още преди 15 години. Тамън два пъти.

###

Та не смъртта е това, което ме плаши, приятели. Страшно е да живееш, не да умреш. Човек умира веднъж.

Но вместо преди 15 години да си кажа „Значи майната му! Сега е момента да вилнея.“ Аз направих точно обратното – замислих се какъв би бил живота ми, когато чукна 65, ако не взема никакви мерки и се окаже, че оцелея.

Това беше момента на истината за мен…

Тогава се роди визията ми какво да постигна в рамките на 45 години.

Не 3 или 5 или 10.

45 години…

Колкото по-дългосрочно мислиш, толкова по-лесно е да се придържаш към един основен курс. Но и толкова по-хаотичен би могъл да изглеждаш в краткосрочен план.

Защо?

Ами защото няма как да знаеш предварително дали една идея допринася за визията ти. Докато е в глава ти, тя хем е съвършена, хем не можеш да я обземеш в пълнота.

Много нейни детайли остават скрити за теб.

Но почнеш ли да работиш по нея, тези детайли ти се разкриват. Започваш да придобиваш ясна, конкретна представа с какво си се захванал.

Съответно по-лесно можеш да отсъдиш дали тя те приближава до целта или те отклонява от нея.

###

Има два начина да мислим за бъдещето.

Можем да послушаме „арогантните доктори“ , които срещаме по неведомите пътища… Можем да се отдадем на негативизма, който се изсипва върху ни от всички посоки…

И до такава степен да се вцепеним, че изобщо да не искаме дори да отваряме темата.

Това е като да мислиш за смъртта на близък човек. Пределно ясно е, че ще се случи някой ден, но ти просто отказваш да разсъждаваш. Твърде тежко е. И затова живееш сякаш всички около теб са вечни.

###

Другата опция е да си избереш ИДЕАЛ…

Ако има нещо вечно на този свят, това са точно високите идеали. Те са винаги съвършени. Винаги блестящи. Винаги достойни да се стремиш към тях.

Те са възможно най-добрите ти, лоялни приятели, които можеш да имаш!

Понеже ако ти останеш верен на своите идеали и те ти остават верни. (До гроб. А и след това.)

Спомнете си само за думите на Ботев:

„Тоз, който падне в бой за свобода…“

Точно „свободата“ е един от най-високите идеали.

###

Когато си избереш висок Идеал, ти ФИКСИРАШ бъдещето.

Абсолютизираш го в една масивна точка…

Точка, ,която да ти послужи за онази опора, за която Архимед е твърдял, че ако я има, то той може да повдигне Земята.

Тогава няма вече страшно…

Някои като Ботев дори поемат куршум. Толкова се окриляват от своите идеали, че са готови да жертват дори най-ценното си.

###

Започнах с това, че е най-лесно да игнорираш бъдещето.

Но ако човек наистина иска да постигне нещо стабилно в живота си, тогава трябва да намери начин как да мисли често и продължително за него, без това да го сковава… плаши… отблъсква.

И още повече, ако иска да е способен да „гледа“ 40 или 50 или 100 години напред…

Тогава неизменно се нуждае от Идеал, който да постави в центъра на всичко, което върши.

Идеалът хем ти дава ЯСНА посока…

Хем те окрилява…

Хем те тегли мощно към себе си…

Хем е достатъчно СОЛИДЕН, за да базираш на него цялата си идентичност. (Определено не искате да базирате идентичността си на нещо преходно, уязвимо на молци… инфлация… ръжда, както е приказката)

###

И смятам, че това е посланието на вечните книги…

Едва когато откриеш своя Идеал, едва тогава се раждаш втори път. Едва тогава си готов за своята истинска съдба.

Нека напредваме заедно,

Саше Вучков
Фрийлансър (програмист)

PS. Ако имате цели свързани с фрийлансърството, тогава обезателно се запишете за бюлетина ми на този линк:

https://experts.pub

Споделям яко информация по темата…

Саше Вучков

Опитен фрийлансър с богато портфолио, който споделя опита си на българския и международния пазар. Код. Автоматизация. Изкуствен Интелект. Плюс изпитани маркетинг и бизнес системи за разрастване на вашия бизнес или фрийланс кариера.