Sещам се за един начин да елиминираме на 99.99% пречките и разсейването в живота си, така че да напредваме по-уверено към желаното
Не очаквайте някакъв „феноменален хак“, но все пак смятам, че работи отлично.
Първо ще го илюстрирам с кратката притча…
Онази притча за богатия предприемач, който отишъл на почивка в китно, курортно селце около Халкидики.
Докато се мотаел из центъра му, се заговорил с някакъв местен. От дума на дума стигнали до бизнес ТЕМАТА:
– Първо, трябва да решиш в какво да инвестираш… – изпъчил се предприемача – После трябва да намериш капитал… После трябва да работиш 30 години по 14 часа на ден… И след 30 години, като си продадеш бизнеса, ще имаш свободното време и възможностите да се разхождаш блажено колкото си искаш в китни селца като това.
Местният се почудил, пък му отвърнал:
„Вижте, господине… Аз съм 30 години по-млад от вас. Нямам вашия ум, нито финанси… И все пак цял живот се разхождам тука блажено.“
Конфузно, нали?
###
Ако знаем точно какво искаме от живота, често има начини да го постигнем, без да е необходимо да се ЖЕРТВАМЕ и да СТРАДАМЕ с ДЕСЕТИЛЕТИЯ в името на „царица парица“.
Но трябва да пожертваме 99.9999% от онова, което НЕ ИСКАМЕ.
Просто го зачеркваме. Изгаряме мостовете. Започваме тотално да го игнорираме. Изтриваме го от ума си.
Така освобождаваме цялото си съзнание и ресурси, с които да постигаме по-големи резултати.
###
Естествено…
Ако в тоя 0,0001% от онова, които искаме влиза червено Ламборджини…
То ще е постижимо по друг начин от „истински богатства“ като свободно време, мир и спокойствие, лесно заспиване или пък 3-месечни отпуски.
Някои неща струват пари, други ги имаме в изобилие, но ги жертваме в името на парите. Ако изберем да „спестяваме“ вторите, тогава задачата става много по-лесна.
Тогава за миг пристигаме там, където на някои им отнема 30 години, за да се доберат.
###
Но никога, никога, никога не трябва да се „самоцензурираме“
Важно е какво искаме НИЕ, а не какво си мислим, че е ПРАВИЛНО да искаме…
Или още по-зле: Каквото е правилно, според другите хора.
Ако умирате от скука като мен и развиването на бизнес е онова, което ви носи вълнения и приключения…
Тогава не си КРИВЕТЕ ДУШАТА…
Не се чувствайте гузни, че прекарвате по 12 часа в офиса или в хоумофиса.
Изобщо не мислете за алтернативите…
(Те са към онези 99.9999%, които току-що зачеркнахме!)
И винаги трябва да помним едно:
Рано или късно идва момента, в който се отваря възможност да се самобичуваме с въпроса „Защо си пропилях така живота?“.
Каквото и да изберем. Както и да постъпим. Както и да живеем.
Рано или късно този въпрос се появява под някаква форма…
Именно затова е супер да можем да му отговорим с „Да, можеше и да е иначе, ама поне беше егати якото.“
Когато решим точно какво желаем и елеминираме от съзнанието си всичко останало…
Тогава нещата започват да се случват точно както очакваме.
Нека напредваме заедно,
Саше Вучков
Фрийлансър (програмист)
PS. Ако имате цели свързани с фрийлансърството, тогава обезателно се запишете за бюлетина ми на този линк:
Споделям яко информация по темата…
